Основни принципи на Мекотели

Основни принципи на Мекотели

Основни принципи на Мекотели

Blog Article



Любовната стрела се изхвърля преди копулация за стимулиране на процеса.

Метформин намалява стареенето на органите при мъжки маймуни

Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент – хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Хората принадлежим към клас бозайници; октоподите – към клас главоноги. Думата се отнася до странната им анатомия, при която пипалата им са прикрепени директно към едната страна на главата им, докато „торсът“ – торбестата мантия – е прикрепен към другата.

Повеќето од членовите на оваа група или немаат школки, или имаат мали внатрешни школки.

При видове, които се норят, дълъг сифон се простира до повърхността, за да поеме вода; слузта по хрилете помага за улавяне на храната, а ресничките пренасят хранителните частици в устата.

школките кои се припособиле да можат да се кријат и живеат во меки подлоги на слатките или солените води.

Тези мекотели нямат глави, а телата им се състоят изцяло от клиновидно „стъпало“.

Моноплакофорите се длабокоморски мекотели опремени со школки слични на капачиња.

Еволюционно, мекотелите се появяват в началото на камбрий. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на мекотели дебат от страна на зоолозите.

Двойните листани мекотели, които се хранят, като правило, планктонът са малки ракообразни организми, живеещи в моретата, често на малки дълбочини, като варова дафния и циклопи, които феновете на аквариумната риба хранят домашните си любимци.

Голям рак пустинник в своята черупка назаем минава покрай нас. А там, върху една скала, има малък водораслов октопод.

главонозите кои се жители исклучиво во солените води. Кај нив стапалото е изменето и е во вид на пипалка сместени околу устата.

Report this page